Паскал тилида дастур таркиби қандай қисмлардан иборат?
|
ўзгарувчилар эълони ва дастур сарлавҳаси;
|
*дастур сарлавхаси ва дастур танаси;
|
дастур сарлавҳаси ва ўзгармаслар эълони;
|
тоифалар эълони ва дастур танаси.
|
130
|
Умумий холда Паскал тилида дастур танаси неча бўлимдан иборат бўлади?
|
4 та
|
5 та
|
*6 та
|
7 та.
|
131
|
Паскал ва Delphi тилларида тузилган программада ишлатиладиган фой-даланилган нишонлар эълон килиниши шартми?
|
йўк
|
*шарт
|
унчалик мухим эмас
|
тўгри жавоб йўк.
|
132
|
Стандарт бўлмаган тоифаларни эълон қилиш қоидаси қайси жавобда тўғри келтирилган.
|
type <тоифа номи>:<тоифа тури>
|
type <тоифа тури>:<тоифа номи>
|
type <тоифа тури>:=<тоифа номи>
|
*type <тоифа номи>=<тоифа тури>
|
133
|
Паскал ва Delphi тилларида тузилган программада ишлатиладиган ўзгарувчиларнинг барчаси эълон килиниши шартми?
|
*шарт
|
шарт эмас
|
ихтиёрий
|
тўғри жавоб йўк.
|
134
|
Ўзгарувчи тўғри эълон килинган каторни кўрсатинг.
|
var<ўзгарувчи номи>:=<тури>;
|
var<тури>:=<ўзгарувчи номи>;
|
var<ўзгарувчи номи>=<тури>;
|
*var<ўзгарувчи номи>:<тури>;
|
135
|
Паскал ва Delphi да программанинг ўзгарувчилар бўлими қандай ёрдамчи сўз билан бошланади.
|
const
|
type
|
label
|
*var
|
136
|
Паскал ва Delphi да программанинг нишонлар бўлими қандай ёрдамчи сўз билан бошланади.
|
const
|
type
|
*label
|
var
|
137
|
Паскал ва Delphi да программанинг тоифалар эълони бўлими қандай ёрдамчи сўз билан бошланади.
|
const
|
*type
|
label
|
var
|
138
|
Паскал ва Delphi да программанинг ўзгармаслар бўлими қандай ёрдамчи сўз билан бошланади.
|
*const
|
type
|
label
|
var
|
139
|
Операторлар бўлими дастур танасини қайси қисмида жойлашади.
|
ўзгармаслар эълонида
|
типлар эълонида
|
*Begin ва end хизматчи сўзлари ўртасида
|
ўзгарувчилар эълонида
|
140
|
Операторлар бир-биридан қандай белги билан ажратилади?
|
бўш жой
|
вергул
|
икки нуқта
|
*нуқтали вергул
|
141
|
Паскал ва Delphi тилларида ишлатиладиган ўзлаштириш операторини кўрсатинг.
|
*“:=”
|
“=”
|
“=:”
|
“==”
|
142
|
Бошкариш операторининг вазифаси...
|
тезкор хотирага маълумотларни киритишдан иборат;
|
маълумотларни чоп этишдан иборат;
|
*программа операторларини кетма-кет бажарилишини ташкил этиш-дан иборат;
|
тўғри жавоб йўк.
|
143
|
Ўз таркибига кўра операторлар неча турга бўлинади?
|
*2 та
|
3 та
|
4 та
|
5 та.
|
144
|
Содда операторларга мисоллар келтиринг.
|
шартли, ўзлаштириш ва ўтиш;
|
танлаш, ўзлаштириш ва ўтиш;
|
*ўзлаштириш, ўтиш ва процедурага мурожаат;
|
танлаш, ўтиш ва процедурага мурожаат.
|
145
|
Таркиблашган операторларга мисоллар келтиринг.
|
*шартли, танлаш, такрорлаш;
|
ўтиш, танлаш, такрорлаш;
|
шартли, ўзлаштириш,танлаш;
|
шартли, ўзлаштириш, такрорлаш.
|
146
|
Паскал тилида операторларнинг нечта тури мавжуд.
|
7 та
|
*8 та
|
9 та
|
10 та.
|
147
|
a and b. Бу кандай ифода?
|
таккослаш амали;
|
арифметик ифода;
|
* мантикий ифода;
|
тўғри жавоб йўқ.
|
148
|
Ҳеч кандай харакатни бажармайдиган оператор ... дейилади.
|
ёлғон оператор;
|
*бўш оператор
|
ҳаракатсиз оператор;
|
таркибий оператор.
|
149
|
Программада ўзгарувчиларга кийматларни киритиш оператори бу
|
for
|
write
|
*read
|
if.
|
150
|
Программа натижаларини чоп этиш учун ишлатиладиган оператор бу
|
for
|
*write
|
read
|
if.
|
151
|
Қайси жавобда шартли ўтиш операторининг тулик формаси келтирилган.
|
Goto n;
|
case … end;
|
* if <мантикий ифода> then <оператор1> else <оператор2>;
|
if <мантикий ифода> then <оператор1>;
|
152
|
Қайси қаторда шартсиз ўтиш оператори тўғри кўринишга келтирилган.
|
*Goto <нишон>;
|
case … end;
|
Goto <оператор>;
|
Goto.
|
153
|
Қайси қаторда танлаш оператори тўғри кўринишга келтирилган.
|
case “операторлар”
|
*case <оператор селектори> of <танлаш руйхати элементи>; end.
|
Goto <операторлар>
|
Case … end.
|
154
|
Паскал ва Delphi тилларида ишлатиладиган циклоператорлари қаториникўрсатинг.
|
параметрли, қадамли, шарти олдин текшириладиган;
|
шартсиз ўтиш, шартли ўтиш, шарти кейин текшириладиган;
|
*шарти олдин текшириладиган, шарти кейин текшириладиган, параметрли;
|
шарти кейин текшириладиган, параметрсиз, шартли ўтиш.
|
155
|
Цикл операторларининг вазифаси.
|
тармоқланишларни ташкил қилади;
|
*такрорланиш жараёнларини ташкил қилади;
|
танлаш жараёнларини ташкил қилади;
|
шартсиз ўтишни ташкил қилади.
|
156
|
Қайси қаторда параметрли цикл оператори тўғри келтирилган.
|
*for <ўзгарувчи>:=<ифода1> to <ифода2> do <цикл танаси> ;
|
While <мантиқий ифода> do < цикл танаси >;
|
if < мантиқий ифода > then goto n;
|
Repeat < цикл танаси > Until < мантиқий ифода >.
|
157
|
Қайси қаторда шарти олдин текшириладиган цикл оператори тўғри келтирилган.
|
for <ўзгарувчи>:=<ифода1> to <ифода2> do <цикл танаси> ;
|
*While <мантиқий ифода> do < цикл танаси >;
|
if < мантиқий ифода > then goto n;
|
Repeat < цикл танаси > Until < мантиқий ифода >.
|
158
|
Қайси қаторда шарти кейин текшириладиган цикл оператори тўғри келтирилган.
|
for <ўзгарувчи>:=<ифода1> to <ифода2> do <цикл танаси> ;
|
While <мантиқий ифода> do < цикл танаси >;
|
if < мантиқий ифода > then goto n;
|
*Repeat < цикл танаси > Until < мантиқий ифода >.
|
159
|
While 2>1 do Write(‘2>1’); Бу оператор неча марта такрорланади?
|
*чексиз кўп марта;
|
бир марта;
|
такрорланмайди;
|
икки марта.
|
160
|
I:=2; While I=2 do I:=I+1;Бу оператор неча марта бажарилади?
|
чексиз кўп марта;
|
*бир марта;
|
такрорланмайди;
|
икки марта.
|
161
|
I:=0; Repeat I:=I+1 Until I
|
*бир марта;
|
икки марта;
|
уч марта;
|
такрорланмайди.
|
162
|
I:=0; Repeat inc(I) Until I<1/I; Такрорланиш неча марта бажарилади?
|
бир марта;
|
икки марта;
|
уч марта;
|
*кўп марта.
|
163
|
I:=1; Repeat I:=I+1/I Until I>1; Такрорланиш неча марта бажарилади?
|
*бир марта;
|
икки марта;
|
уч марта;
|
бажарилмайди.
|
164
|
For I:=10 downto 1 do Write(i);Натижа қандай бўлади?
|
*10 дан 1 гача барча сонларни экранга чиқаради;
|
10 ва 1 ни экранга чиқаради;
|
Фақат жуфт сонларни экранга чиқаради;
|
Фақат тоқ сонларни экранга чиқаради;
|
165
|
For I:=1 to 10 do inc(i);Такрорланиш неча марта бажарилади?
|
ўн марта;
|
*беш марта;
|
кўп марта;
|
бажарилмайди.
|
166
|
For I:=0 to 10 do P:=P*I; Такрорланиш натижасида P нинг қиймати нечага тенг бўлади.
|
336000
|
3600000
|
*0
|
3600.
|
167
|
For I:=1 to 10 do P:=I; P=P+I; Бу оператор бажарилгач P нинг қиймати нимага тенг бўлади?
|
55
|
*20
|
15
|
65.
|
168
|
I:=1; While I<10 do inc(I); P:=I*I; Бу оператор бажарилгандаP нинг қиймати нимага тенг бўлади?
|
10
|
90
|
9
|
*100.
|
169
|
I:=0; While I<10 do Begin inc(I); P:=P+2; end.
|
2 нинг 8-даражасини ҳисоблайди;
|
2 нинг 9-даражасини ҳисоблайди;
|
* 2*10 ни ҳисоблайди;
|
2 нинг 6-даражасини ҳисоблайди;
|
170
|
Параметрли цикл операторининг неча хил кўриниши мавжуд.
|
*2 хил
|
3 хил
|
1 хил
|
кўп хил.
|
171
|
Чекланган сонда ва қатъий тартибда қайд этиш ва келтириш йўли билан берилган тоифа бу...
|
стандарт тоифа;
|
чегараланган тоифа;
|
*қайд қилинган тоифа;
|
белгиланган тоифа.
|
172
|
Қайд қилинган тоифаларни программанинг қайси бўлимларида тавсифлаш мумкин.
|
label, var;
|
var, const;
|
*type, var;
|
type, const.
|
173
|
Қайд қилинган тоифани эълон қилиш қайси бўлимда тўғри келтирилган.
|
*type <қайд қилинган тоифа номи>=<константалар руйхати>; var<ўзгарувчи номи>:<қайд қилинган тоифа номи >;
|
type <қайд қилинган тоифа номи>:<константалар руйхати>; var<ўзгарувчи номи>:<қайд қилинган тоифа номи >;
|
type <қайд қилинган тоифа номи>:<константалар руйхати>; var<ўзгарувчи номи>=<қайд қилинган тоифа номи >;
|
type <қайд қилинган тоифа номи>=<константалар руйхати>; var<ўзгарувчи номи>=<қайд қилинган тоифа номи >;
|
174
|
Ўзгарувчи ўзи аниқланган тоифанинг ҳамма қийматларини эмас, фақатгина маълум чегарадаги қийматларни қабул қилиш учун ишлатиладиган тоифа бу...
|
*чегараланган тоифа;
|
қайд қилинган тоифа;
|
стандарт тоифа;
|
аралаш тоифа.
|
175
|
|
