Фитотерапия
Основни положения в съвременната фитотерапия. Съвременната фитотерапия представлява научно-обосновано лечение с лекарствени растения и с препарати, получени от тяхното преработване.
Основната суровина в билколечението са лекарствените растения. Всяко от тях се събира в подходящо време от годината, като се събират надземната част или подбрани расти телни органи /корени, стъбла, листа, цветове, семена и плодове/. Различните лековити вещества се съдържат в различна концентрация в зависимост от разположението им в отделните части на растението и от сезона, в който то е откъснато.
Веднага след приключване на събирането билките се обработват по подходящ начин, за да могат максимално да съхранят лековитите си свойства в продължение на една година. През това време от тях по специални методи /най-често чрез екстракция/ се приготвят различни лекарствени форми /прахове, настойки, отвари, мехлеми/.
Лечението се провежда чрез вътрешен прием /пиене на отвари, настойки/, чрез външно приложение /намазване, налагане на компрес, лапи/ или чрез комбинирано приложение /вътрешно или външно/.
Във всички случаи за постигане на благоприятен краен лечебен ефект е необходимо стриктно спазване на определена лечебна схема, както и определена продължителност на лечебния курс. Понастоящем са създадени множество стандартни билкови смеси, които се употребяват при различни заболявания в областта на вътрешната медицина и дерматологията.
За лечение на сърдечно-съдови заболявания и артериална хипертония се прилагат чайове, съдържащи валериана, мента, маточина, риган, глог, лавандула, момина сълза, бетула.
За лечение на стомашно-чревни заболявания се използуват чайове, съдържащи мента, бетула, алтеа, бял равнец, лайка, липа, шипка. При запек с успех се прилагат слабителни чайове, съдържащи майчин лист, валериана мента, ленено семе, роза, ликвириция /сладко коренче/.
При заболявания на дихателните пътища се употребяват чайове, съдържащи примула, алтеа, глог, риган.
При заболявания на пикочно-отделителната система се използуват чайове, съдържащи меча стъпка, троскот, бетула, полски хвощ, леска, шипка, мащерка, равнец, ленено семе, бъз. Като седативни средства се употребяват чайове, съдържащи мента, маточина, лавандула, шипка, салеп, мащерка, жълт кантарион, риган, боровинки.
Интерес представлява билколечението в обсластта на медицинската козметика. При упорито акне се препоръчват чайове, съдържащи репей, коприва, трицветна теменуга, мащерка, лайка, глог, мента, липа, леска. За лечение на брадавици се употребява чай, приготвен от извлек коприва и чубрица.
За лечение на комедони се използува маза, приготвена от смес, съдържаща овесено и царевично брашно и разбит яйчен белтък. Против гнезден косопад се употребява за втриване смес, приготвена от тимол, капсикова и кантари онова тинктура, рициново масло и спирт. Препоръчва се към тази смес да се добавят корени от брей, бял равнец, сок от чесън и маслиново или бадемово масло. За лечение на себореа се прилагат измивания и намазвания с отвара от листа на подбел и коприва, или със смес от листа на латинка и стрито коренище на прозориче. С успех се употребява и смес от нарязани корени на репей и бадемово масло.
За лечение на неусложнени дерматити и дерматози се прилагат различни компреси, маски и лапи, съдържащи овесено и царевично брашно, ленено семе, маслиново, соево и тиквено масло, сяра, хвойна, боров екстракт.
Както начинът на приготвяне на билковите лекарства - чайове, прахове, пилули, компреси, мази, така и начинът на употреба и продължителността на билколечението трябва да се извършва по назначение и под контрол на лекар-специалист /фитотерапевт/. По този подход може да се установи лечебният ефект и да се предотвратят нежелателни странични действия и усложнения от билколечението.
Както у нас, така и в световен мащаб приложението на билкови лечебни средства постепенно заема все по-широко място в медицинската практика.
Dostları ilə paylaş: |