Биологик обьектларни селекция ва мутагенез усуллари билан мукаммаллаштириш.
Мутация- бу биообектни ДНК тузилишини маълум бир қисмини ўзгартириши оқибатида фенотипни ўзгаришига олиб келадиган жараѐнга айтилади.
Биологик обектни фермент йиғилмасини ѐш маълум бир хилларини фаоллигини ўзгартирилиши натижасида бисинтетик хоссаси ўзгаради.
Мутация- бу эволюцияда асос хосил қилувчи организмларни ўзгарувчанлигини таъминловчи жараѐн хисобланади..
Маълумки табиий организмдан мақсадли махсулотни олиш иқтисодий жихатдан қиммат ѐки техник томондан мураккаб.
Шунинг учун биологик обьект ўзгартирилиши, мукаммаллаштирилиши уни саноатда қўллаш имкониятини яратади, шунга кейинчалик наслдан-наслга ўтадиган жараѐнни мутация келтириб чиқаради.
Мутация
Ядровий Цитоплазматик
Хромасомавий плазмидада кечади.
Селекция- мутация жараѐни натижасида кечган ўзгаришларни табиий танлови.
Спонтан мутация Индуцирланган мутагенез
-кам кузатилади Мутагенез оқибатида мутант-
-содир бўлган ўзгаришни ларни хосил бўлганини намоѐн
намоѐн қиладиган белгилари кам. қиладиган белгилар кўп.
-Реверсия жараѐнига лабиль таъсирчан мутантлар хосил бўлади, яъни ўзгариш кечгани
яққол маълум.
Мутация жараѐни қуйидагича тушунтирилади:
булади (яъни ундаги генлар кетма-кетлиги ва сони ўзгаради)
ѐки индивидуал ген ичида ўзгаришлар
хосил бўлади
Спонтан мутациялар хужайралар популяциясида хеч қандай махсус таъсирсиз хосил бўлади.
Мутацияни мутагенлар келтириб чиқаради.
Мутагенлар физик ва кимѐвий моддалар бўлиши мумкин.
- У.Б. нурлари
-гамма нурлар
-рентген нурлар
Кимѐвий мутагенлар: -нитрозаметилмочевина
-акридин бўѐқлар
-бир хил табиий моддалар(ДНК-троп моддалар) уларни токсик хоссалари юқори бўлгани учун клиникада қўлланилмайди.
Мутагенларни таъсир қилиш механизми қуйидагича: улар ДНК занжирини азот асосига таъсир кўрсатиб, уларда ўзгаришлар хосил қилади.
Кейинги жараѐн бу селекция, яъни- мутацияларни танлаш ва бахолашдан иборат. Бунда культурани махсус озуқа мухитига экиб ўстирилади. Турли хил ўзига хос метоболизмга эга колонияларни ўстириш учун Дж.Ледерберг ва Э.Ледербер томонидан ишлаб чиқилган
―қўл изи‖ усулидан фойдаланилади.
Бу усул қуйидагича асосоланган: хосил бўлган колонияларни бошланғич колония билан турли хил хусусиятларига қараб ажратилади:
-Алохида витамин ва аминокислоталарга мухтож мутантлар
Алохида субстратни парчалайдиган ферментни синтез қиладиган мутант
-Антибиотикга таъсирчан бўлмаган мутант Мутация жараѐнида генлар қуйидагича ўзгаради:
-Дуплекация (яккаланиш) генлар тузилиши иккига кўпаяди
-Амплификация (кўпайиш) генлар тузилиши кўпайиб ошади.
-Делеция (стирание),(выпадение-тушиб қолиш) бунда генетик маълумотни бир кисми тущиб колади.
-Транспозиция-хромосомани маълум қисмини бошқа жойга кўчирилиши билан кечади.
-Инверсия (ўзгариш) хромасомадаги генлар кетма- кетлигида ўзгариш юз беради
-―нуқтали‖ мутация- бунда ўзгариш фақат бир генда амалга ошган бўлади (масалан,бунда бир ѐки бир нечта асос қўшилиши ѐки тушиб қолиши мумкин)
-трансверсия- бунда пурин ѐки пиримидин алмашинуви юз беради
-Транзиция-бунда битта пурин бошқа пуринга, пиримидин бошқа пиримидинга алмашади.
Мутагенез ва селекция усули учун энг ѐрқин мисол сифатида хозирда яратилган пеницилинни замонавий супер продуцентларини кўришимиз мумкин.
Dostları ilə paylaş: |